Мониторингът на земите и почвите е част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). През 2004 г. е разработена и утвърдена от Министъра на околната среда и водите нова програма за почвен мониторинг, която е организирана на три нива. Програмата за мониторинг е изцяло съобразена с последните изисквания на ЕК и ЕАОС, с добрите практики в редица европейски страни, както и с националното законодателство, прието по- късно през 2007-2009 г. (Закон за почвите и Наредба за мониторинг на почвите).
Програмата за мониторинг е организирана на 3 нива, както следва:
Наблюденията по І ниво (широкомащабен мониторинг) се извършва в равномерна мрежа 16х16 км, в 397 пункта и предоставят данни за оценка състоянието на почвите по следните показатели- 9 тежки метали и металоиди, общ азот, фосфор, органичен въглерод, активна реакция на почвата (pH) електропроводимост, нитратен азот, общ въглерод и устойчиви органични замърсители -16 PAH, 6 PCB, 22- органохлорни пестициди, обемна плътност.
Наблюденията по І ниво (национални паркове) се извършва в 21 пункта и предоставят данни за оценка състоянието на почвите по следните показатели- почвена реакция – H2O и CaCl2, обемна плътност, органичен въглерод, общ азот, общ фосфор, CaCO3, влагосъдържание, определяне на обменни: K, Na, Mn, Ca, Mg, Al и Fe, определяне на тежки метали: Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, As, Hg, обменна киселинност, свободен водород и механичен състав.
Наблюденията по ІІ ниво са ориентирани към регионални проявления на деградационни процеси:
- Вкисляване - 57 полигона (вредна киселинност- рН (KCl), обменни йони- H+, Al3+, Mn2+, Ca2+, Mg2+ и степен на наситеност на почвите с бази V3% (-изчислява се!)
- Засоляване - 12 полигона (рН (H2O), общо количество соли във воден извлек почва : вода 1:5, водоразтворими Na+, Cl, SO42-, HCO3- и CO32-, обменен Na+ и сорбционен капацитет на почвата).
- Процеси на ерозия – плоскостна водна и ветрова се наблюдават чрез специално разработени математически модели за оценка и прогноза - USLE и WEQ. Събират се и се обработват данни на ниво административна област за:
- разпределението на риска от плоскостна водна ерозия и средногодишните почвени загуби на територията на страната;
- разпределението на риска от ветрова ерозия и средногодишните почвени загуби на територията на страната.
Резултатите от прилагането на моделите за оценка и прогноза се публикуват ежегодно в Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България – раздел „Земеползвване и състояние на почвите“
- Почвеното запечатване се оценява на база статистически данни и картиране на земното покритие (проект Корин Земно покритие). Оценяват се площите с трайно покритие на почвените повърхности с непропусклив материал поради застрояване и/или изграждане на инфраструктура.
Национална база данни за земното покритие на България, разработена по общоевропейския проект "КОРИНЕ Земно покритие". Представя се разпределението на територията на страната по класове земно покритие. Национална база данни за земното покритие на България, разработена по общоевропейския проект "КОРИНЕ Земно покритие" се актуализира през 6 години.
Периодичността на наблюденията е различна в зависимост от процесите. Изпитванията на почвените проби се извършва в 15 Регионални лаборатории на ИАОС, които са акредитирани.
Проект Корин Земно покритие 2018
Проект Корине земно покритие 2012
Проект Корин Земно покритие 2006
Проект Корин Земно покритие 2000
Проект Корин Земно покритие 1990
Наблюденията на ІІІ ниво се идентифицират с т.н. локални почвени замърсявания, в рамките на който следва да се извършва инвентаризация на площи със замърсена почва. Инвентаризацията е на база на налични данни. През 2007 г. е приета специализирана Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия към ЗООС. На основание чл.7-13 от Наредбата със Заповед № РД – 564/13.10.2016 г. на Министъра на околната среда и водите е утвърдена Методика за предварителните и подробните проучвания и създаване на публичен регистър за инвентаризация на площи със замърсена почва.
Заповед № РД-704/20.09.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. С тази заповед се утвърждават схемите за мониторинг на почвите и индикаторите за оценка на състоянието на почвите съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 на Наредбата за мониторинг на почвите
Схеми за мониторинг на почвите
Прил.1 - Мрежа за мониторинг на почвите - І ниво
Прил.1А - Мрежа за мониторинг на почви в Националните паркове
Прил.2 - Мрежа за мониторинг на почвите - ІІ ниво, вкисляване
Прил.3 - Мрежа за мониторинг на почвите - ІІ ниво, засоляване
Индикатори за оценка на състоянието на почвите
Периодичност на наблюдение по нива на наблюдение:
- ниво І - широкомащабен мониторинг – веднъж на 4 години, сезон- есен
- ниво І - Национални паркове – веднъж на 5 години, сезон - есен
- ниво ІІ - вкисляване -ежегодно, сезон- есен
- ниво ІІ - засоляване - 2 пъти в годината, сезон- пролет и есен
- ниво ІІ - ерозия - ежегодно
Информация за забранени и залежали пестициди. Съгласно утвърдените схеми за мониторинг ИАОС събира ежегодно, посредством информационни карти, които се попълват от РИОСВ, актуална информация за състоянието на складовете за съхранение на негодни и забранени продукти за растителна защита, в т.ч. ББ кубовете. ИАОС обработва информацията чрез специализирана софтуерна програма. От 2009 г. на страницата на ИАОС има публичен достъп до цялата база данни. Информация за складовете и съхраняваните в тях негодни за употреба пестициди.
Опис на закрити съоръжения за минни отпадъци.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства от 2010 г. компетенциите по цялостната дейност, свързана с добив и преработка на подземни богатства, включително и дейностите по управление на минните отпадъци, преминаха от министъра на околната среда и водите към министъра на икономиката и енергетиката.